Category Archives: Антонио Вивалди

Антонио Вивалди

Антонио Вивалди
(1678-1741)

Антонио Вивалди
Антонио Вивалди – снимка Уикипедия

Антонио Вивалди (Antonio Lucio Vivaldi) италиански композитор от късния венециански бароков период, диригент, католически свещеник и цигулар, широко известен със своите виртуозни и мелодични концерти. Считан е за един от водещите представители на италианското цигулково изкуство от XVIII век и още приживе е признат в цяла Европа. Най-известен е с инструменталните си концерти, предимно за цигулка. Получава изключителна популярност с творбата си „Годишните времена“.

 

Животът на Вивалди не е добре документиран, тъй като преди XX век никой биограф не се е заел с възстановяването му. Все още има много пропуски и неточности за някои периоди от неговия живот, а за други не се знае нищо. Въпреки че дори датите на раждането и на смъртта му не са сигурни, прието е, че е роден на 4 март 1678 година във Венеция.

Антонио Вивалди е първородният син в семейството на бръснаря Джовани Батиста Вивалди и Камила Каликио, които са женени от 1676 година. При раждането си Антонио не е бил с добро здраве и е страдал от бронхиална астма, която ще го съпътства през целия му живот. Притеснена за своя син, майка му обещава, че ако оцелее, той ще стане свещеник. Впоследствие в семейството се раждат още седем деца, две от които са починали в ранна възраст.

За ранните детски години на Вивалди се знае малко. Негов пръв учител по цигулка е неговият баща, който е бил бръснар, но през 1865 година започва работа като цигулар в базиликата Сан Марко. Предполага се, че младият Вивалди е вземал уроци по композиция от Джон Легренци, който е починал през 1690. Когато навършва десет години, навлиза в църковния живот. По желание на майка си посещава църковното училище. Учи теология в църквата Сан Джеминиано и в Сан Джовани в Олео. През този период живее заедно със семейството си в енорията на Сан Мартино.

Първото приписвано му произведение датира от 1691 година. Виртуозният стил на Вивалди и особеностите на първите му произведения дават основание да се смята, че в началото на 1700 е учил в Рим при знаменития цигулар и композитор Арканджело Корели. Огромно влияние върху формирането на младия композитор оказва музикалната атмосфера в родния му град.

Музиката винаги е била основното му увлечение, дори когато преминава през всичките духовни степени и специалния семинар, за да стане свещеник. Затова не е изненадващо, че още преди да завърши духовното си образование, Антонио Вивалди вече е имал добре репутация на изключителен цигулар-виртуоз. През септември 1693 година Вивалди е подстриган като монах, през 1700 става дякон, а на 23 март 1703 е ръкоположен за свещеник. В края на същата година става майстор-цигулар във венецианският дом за сираци Пио Оспедале делла Пиета, където остава до 1720 година.

През първите години Антонио Вивалди отделя голямо внимание на инструменталната музика. Това не е изненадващо, защото цялата Венеция и Северна Италия през XVIII век са били предпочитано място за инструменталистите, преди всичко за цигуларите. Както и останалите свои съвременници композитори Вивалди представя пред широката музикална общественост своето авторско трио сонати.

Като преподавател Вивалди попада в среда с традиции в музиката и пред него се откриват възможности за реализирането на различни творчески замисли. Подобно на други композитори от XVIII век, в ролята си на учител, Вивалди трябвало редовно да създава за своите студенти огромно количество духовна и светска музика – оратории, кантати, концерти, сонати и произведения от други жанрове. Освен това той работи с хористите, репетира с оркестъра и дирижира концерти и преподава теория на музиката.

През 1711 Вивалди получава солидна годишна заплата и става главен ръководител на концертите на своите възпитаници. От този момент славата му се разнася извън пределите на родния му град. Известни чужденци, гостуващи във Венеция, не пропускат възможността да присъстват на концертите на Вивалди. Известно е, че още през 1709 година, сред неговите слушателите е датският крал Фредерик IV, на когото композиторът посвещава свои сонати за цигулка. През 1716 година е назначен за музикален директор. Основните му задължение са били да композира музика. Той пише с рядко срещани бързина и лекота. В голямото му наследство са много опери, както и религиозни произведения от този период.

През 1740 година Вивалди изоставя Венеция и се премества във Виена, където умира между 27 и 29 юли 1741. Предполага се, че причината за смъртта му е свързана с усложнения на астматичното му заболяване.

Posted in Антонио Вивалди | Leave a comment